За трети март (отново)

3 Mar

На днешния ден много българи се питат какво точно празнуваме. С какво един предварителен договор между две безмилостни към поданиците си империи, който в последствие разбива много наивни мечти с отмяната си, заслужава да бъде отбелязван по този начин? Няма ли по-добри дни за почит на България и българското?

И аз съм си ги задавал тези (а и много други) въпроси през годините, но смятам, че преди време открих някакво обяснение за самия себе си, защо 3. март не е съвсем безсмислена дата за национален празник, поне засега. Именно на този ден става пределно ясно на всички, че българите отново ще си имат собствена държава в непосредствено бъдеще. Макар и след няколко национални катастрофи и други трудности, това все още е налице и тази държава не престава да се развива с усилията на всички ни.

Чудел съм се дали Съединението, като чисто българско дело, не е по-подходящо, но, уви, не смятам, че е. Ето, и днес българският народ е твърде разединен, а някои от събратята ни са все още под чуждо робство, което, за разлика от това на Високата порта, е по-прикрито, по-подло и по-коварно. В този смисъл, това е все още нещо, което имаме задачата да довършим докрай. Успеем ли, ще имаме повод не само за нов ден за общонароден празник, ами и основата за едно бъдещо възраждане на най-доброто, на което сме способни.

С радост можем да установим, че това вече върви стъпка по стъпка; дано успеем да го задържим в този дух възможно най-дълго…