За оценката на учителския труд

10 Oct

Тази година беше претрупана с новини за постижения на преподаватели, с които съм се сблъскал лично през ученическите си години и за които е било само въпрос на време да бъдат (до)оценени, при това не само от учениците, а и институционално. Конкретно става въпрос за две новини.

Едната бе за Силвия Захариева или най-добрият учител на Варна, който шашна НАСА. Изключителен преподавател по физика, но най-вече умел учител, заслужено радващ се на любовта и уважението на възпитаниците си – както бивши, така настоящи, а несъмнено и бъдещи. Определено хората като нея са постигнали най-ценното в живота, защото са помогнали на много млади хора да се формират като личности (по Антон Димитров).

Другата бе за тазгодишните награди „Варна“, раздадени по традиция в навечерието на 24-ти май. Използвам случая да честитя на Юлия Димитрова, дългогодишен учител по информатика в Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“, подготвял също така и немалка част от средношколците представящи града и областта по състезани и олимпиади, за напълно заслужената Награда „Варна“ за учител на годината в областта на средното образование!

Честито също така и на Ева Божурова, Захари Дончев, Веселка Радева, Валентин Велков, Свежина Димитрова, Иван Иванов и всички останали, които през годините неуморно са показвали красотата и необятността на науката посредством ученическите кръжоци в Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“. Тазгодишната награда „Варна“ за колектив на годината в областта на основното училищно образование и обслужващите звена е плод на общите им усилия.

Честито и на всички останали учители, ученици и просветители, с които нямам пряка връзка, но са били наградени от Община Варна‬. Подобни отличия, макар и да се раздават годишно, отбелязват многогодишен труд и за по-голямата част от Вас съм напълно сигурен, че са заслужени, дори и да не се познаваме лично. А за всички останали – просто продължавайте в същия дух и истината за Вашите усилия рано или късно ще излезе наяве.

Безкрайна чест е да съм приел частица от опита на всички гореизброени и редица други (те си знаят кои са). Нека те, а и всички от идните учителски поколения, са живи и здрави още дълги години и продължават да дават всичко от себе си за младежта на България!