Мами ли се при следването в Германия?

4 Mar

Тези размисли се породиха покрай следната статия на ЧЗВзаУни.

Както писах и под първоизточника, моят опит показва, че е невъзможно да се мами, хитрува или преписва. От ръководствата на университетите очакват, че всички студенти са достатъчно зрели, за да си дават сметка, че е в техен личен интерес да бъдат честни и оценките им да отразяват истинските им познания. В крайна сметка всеки (би трябвало да) си избира да следва нещо с идеята да разбере възможно най-много и в крайна сметка да стане добър специалист в своята област. Това прави оценките напълно маловажни като критерий за успешността на едно следване, ако студентът се е постарал да усвои възможно най-много и най-разнообразни практически умения.

Всички са чували за митично безкрайните възможности за личностно и професионално развитие при следване в чужбина. Ами не са верни… напълно. Не че не съществуват – напротив! Само който не е потърсил и не е пожелал, не се е възползвал от възможностите около себе си. Но това важи както за най-престижните западни и източни университети, така и за най-добрите такива в България, а дори и за не толкова силните висши учебни заведения навсякъде по света. Мотивирани съмишленици, били те състуденти, преподаватели, обслужващи или дори несвързани с ВУЗ-а, със сигурност се намират – къде в по-големи, къде в по-малки количества – навсякъде!

Но да се върна на основната тема. Щом като от човек се очаква, въобще да не се опитва да минава между капките, тогава какво всъщност е по-различното в Германия, Австрия и Швейцария? Ами, че въпреки всичко правилата са строги и хванат ли те – изхвърчаш!

Държа да отбележа, че моите впечатления са свързани освен с Карлсруе (KIT) и Мюнхен (TU), донякъде и с повечето по-престижни университети „в околността“, а именно тези във Фрайбург, Базел, Хайделберг, Тюбинген, Цюрих (ETH и Uni), Виена (TU, WU и Uni), Мюнхен (LMU), Манхайм, Дармщат и Щутгарт, а със сигурност изтървам някои…

Макар и да не съм следвал лично на никое от тези места, с изключение на първите две, отвсякъде съм чувал за многобройни случаи на изхвърлени студенти, които са се опитвали да препишат на изпит, да изплагиатстват домашното си или да измамят по друг начин. На мен лично подобни методи много ми допадат, защото винаги съм смятал подобни опити за напълно безпредметни и неразбираеми. Никого не бият по главата да става висшист, така че всеки е свободен да се отпише, когато не му е интересно да си върши съвестно работата. Непрестанно се откриват толкова много работни места за желаещите да упражняват най-различни благородни професии, които не изискват висше образование от университет, че направо свят да му се завие на човек…

Уви, тези строги мерки явно не се вземат навсякъде! Или поне така е според резултатите от неособено добре обоснованото „изследване“ в немския първообраз на гореописаната статия. За второразрядни университети, специализирани или дуални висши училища, това е разбираемо, но в интереса на всички би трябвало да бъде, то да се изкорени час по-скоро. Искрено се надявам, че поне в учебните заведения, известни с по-високо ниво на преподаване и научни изследвания, това не е така в никоя специалност, защото иначе заради единици нехранимайковци ще се разваля представата за всички честни студенти, които с пот на челото се опитват да научат (много) нови неща и да станат по-добри в нещо съвсем ново.