С какво KIT е различен?

3 Dec

Първоначално публикувано на 18 април 2011 година. В текста умишлено липсват каквито и да било промени.


Възможно е мнозина да се запитат с какво все пак Карлсруеският технологичен институт заслужава по-специално внимание. Изследователски центрове и университети (дори технически) има на много места в Германия, а и по света. Ясно е и че институции от двете категории си сътрудничат. Къде повече, къде по-малко, но това до някаква степен „навсякъде го има“…

Да, така е, но почти от самото създаване през 1956 година на Ядрения изследователски център на Карлсруе, Kernforschungszentrum Karlsruhe (KfK), по-късно познат просто като Изследователски център – Карлсруе, Forschungszentrum Karlsruhe, е започнала съвместната работа със създаденото през 1825 година Политехническо училище, Polytechnische Schule, станало в последствие техническо висше училище, Technische Hochschule (TH), чисто формално преименувано по-късно в университет, Universität Karlsruhe (TH). Формалното събиране в най-голямата единична научна институция в Германия на пръв поглед не е чак толкова голяма промяна с предишното положение.

И все пак остава въпросът: „Защо KIT е чак толкова специално нещо?“

Наистина добро питане. На практика разликите с другите добри технически университети в Германия (ще напиша отделна публикация и за тях) може би не е толкова огромна. Просто това обединение предоставя малко повече възможности за връзка между преподаването и „голямата наука“. В рамките на същата институция са възможни много иначе немислими назначения, стажове и обмен на открития, опит и всякакви научни знания. Това изключително улеснява пряката връзка между студенти и учени, които (почти) не се занимават с преподаване в университет, а със своите изследвания. Разбира се, за мнозина някои научни групи към външен научен център също ще бъдат интересни, но връзката с тях може дори да бъде улеснена покрай наличието на повече учени в самия университет, които с удоволствие са готови да помогнат като „посредници“ за младите си наследници, знаещи какво искат да изследват. Най-големите и важни обединения от научни центрове са: Дружеството за научни изследвания „Фраунхофер“, Дружеството „Макс Планк“, Научното общество „Лайбниц“ и споменатото вече Дружество „Хелмхолц“, от което въпросният KIT също е част.

В Германия няма единична „Академия на науките“ по начин, наподобяващ на тези институции в други държави. Всички изследвания стават във висшите училища (в друга публикация ще обясня различните видове накратко) и научните центрове от някое обединение като изброените по-горе. Едва през 2007 година създадената на 1 януари 1652 година Академия „Леополдина“ – може би най-старото съществувало без прекъсвания научно общество в света – е определена за националната академия на науките в смисъла на това, че властите на Федералната република се допитват първо до нея за експертно мнение по важни обществено-политически въпроси, свързани с науката.

Немското научно-изследователско общество е централният орган за насърчаване и финансиране на научните изследвания в Германия – както в университети, така и в други научни центрове. Подборът на проекти се извършва на конкурсен принцип. Силно се насърчават международното сътрудничество и мобилност на учени, както и интернационализацията на висшите учебни заведения в Германия. Има официални представителства в столиците на Китайската народна република, Съединените американски щати, Руската федерация и Република Индия.