За CV-тата с любов (и шаблони)

2 Apr

Наскоро участвах в едно интересно обсъждане в българската част на Междумрежовото пространство. Всичко тръгна от едно лично възмущение от професионалните автобиографии с правописни грешки или в Europass формат. Вярно – чуждо, но такова, което напълно разбирам и подкрепям. Оказа се обаче, че съм в малцинството с това си мнение, поради което се и заставих да изложа вижданията си писмено и в по-пълен вид.

Веднага ще кажа, че явно останалите участници са много по-подготвени по въпроса, тъй като се оказа, че масово са с по 15-, 20- или 30-годишен опит в областта на човешките ресурси в рамките на Република България. Аз, очевидно, няма как да споря с такава обществена и службена тежест, но пък за сметка на това мога да споделя своето лично мнение на човек, който е виждал няколко стотин документи за кандидатстване. Веднага и нужните уточнения: (а) повечето на други инженери (преди всичко машинни, електро- и софтуерни) и (б) повечето на специалисти от чужбина (основно Германия, Франция, Италия, Швейцария и Низоземия; в по-малка степен от САЩ, Великобритания, Япония, Китай и България).

За разлика от колегите, които, изглежда, имат по-добър поглед над тънкостите по кандидатстването у нас, аз не смятам, че именно шаблоните от Europass са някакъв непреодолим стандарт, който на всяка цена трябва да се използва. Нямам представа защо и как това впечатление е навлязло в съзнанието на толкова много хора, но явно действително отговаря на настоящата практика както на работодателите, така и на работотърсещите. Дори и за миг не се и съмнявам, че някой е способен да „изхвърли“ документите, както се изразиха цветущо, които не използват един готов шаблон, дори и без първо да е обърнал внимание на съдържанието им.

Моето лично недоумение впървом произтича от това, че Europass шаблоните имат лошия навик да се чупят по най-различни начини, особено когато кандидатът ги подава електронно (независимо дали изцяло, или отчасти) и ги е записал в някакъв затворен формат, неотговарящ на никакви технически стандарти и отварящ се само на личната му/ѝ работна машина. Като ми се праща нещо, очаквам, че отварянето му е възможно с каквато програма и на каквато операционна система предпочета, както и че ще го видя в приличен вид. Това ми се е случвало твърде често със „стандартни“ шаблони като гореспоменатите, но, макар и все още да не съм му бил свидетел, ще приема, че такива дреболии вече са изчистени и/или аз просто съм случвал все на хора, които съзнателно са целяли да намалят шансовете си за постъпване на работа, мощно изтезавайки четящия техните кандидатури.

Бележка: Най-интересното за мен е, че много често именно тези кандидати обичат да се изтъкват с „безупречни познания по Microsoft Word, Excel, PowePoint, Paint, Access“ и т.н., което (1) не се доказва от документа по никакъв начин, (2) се подразбира в днешно време, тъй като всички го учат в училище, (3) в моите случаи, е нещо, липсата на изрично споменаване на което, няма да доведе до изключване на кандидата, тъй като други умения са много по-важни, както и (4) може да се обясни много по-стегнато и целево с, да речем, около две думи – „офис приложения“.

Основните доводи за сляпото използване на точно тези шаблони бяха, че това било общоприет „стандарт“ и че в обявите редовно го изисквали задължително, а ако не го били изисквали, хората ги било страх да не случат на „некадърни HR-и“, които да се отърват от документите им по гореописаната бърза процедура. В моите очи това е грешно на толкова много равнища, че ще си позволя да изброя основната част от тях в списък:

  • Моят опит показва, че мнозинството от използвалите този формат без грам усилие от собствена страна, също не са се постарали да напишат и добро мотивационно писмо, в което ненатрапчиво да покажат своите силни страни, интереса си към настоящата позиция, както и по какъв начин биха могли да бъдат полезни на фирмата благодарение на своя опит до настоящия момент. Тук даже не говорим за правописни и граматически грешки, макар че и тяхното избягване е важно, а за съдържание, което не е на ниво.
  • Заготовките, били те именно от Europass или другаде, често са много дълги, тромави и некаращи по същество документи и аз лично недоумявам по какъв начин това (или наличието на някаква точно определена картинка най-отгоре, най-отдолу или някъде встрани) помага за четимостта им. Всички можем и по 20, а някои и по 200, страници за живота си да напишем, но според мен CV-то е грешното място за целта. Далеч по-прегледно ми изглежда едно кратко изложение от 1 страница (най-много 2 за хора с наистина много опит, който е пряко свързан с настоящата обява) в долу-горе същия формат, където е описано само най-важното, което може да интересува другата страна. Най-много може да има една връзка към електронна версия с повече информация, която да спести малко търсене, ако от там счетат, че такава им е нужна.
  • Ако действително една фирма може да си намери само и единствено от въпросните „некадърни HR-и“, то каква е гаранцията за кандидатите, че евентуалните им бъдещи колеги няма да бъдат също толкова неспособни в работата си? На това място следва да отбележим, че, както е всеизвестно, работните взаимоотношения са двустранно дело и търсещият може също така да отхвърли работодателя, ако прецени, по каквато и да е причина, че последният не е подходящ с нещо. В този смисъл, гореописаните „страхове“ за мен са не само доста преувеличени, ами направо напълно неоправдани.
  • Накрая, но не на последно място, нека не забравяме значението на чуждата дума „шаблон“ – образец, форма, калъп. По-склонен съм да възприема такива схеми като примери за подражание, но в съществената част (основни насоки за съдържанието), а не в незначителни дреболии (сляпото възпроизвеждане на облика).

В заключение ще кажа, че най-искрено не разбирам защо сънародниците ни така настървено искат да се набутат един през друг в сухи и еднотипни заготовки, но, приемайки всичко казано в обсъждането за истина, явно това е тъжното настояще на българския трудов пазар и недостигът на квалифицирана работна ръка, в следствие застаряващото ни население, оказва влияние, по моему, по неособено добър начин. Искрено се надявам това да се промени в най-близко бъдеще и людете, вместо да губят времето на останалите в опити за изваждане на съществени данни от CV-то, които е можело да бъдат значително по-сбити и обобщени от страна на самия кандидат. Представянето на нещата кратко и ясно е трудно, но в същото време и несъмнено нужно във всички области на обществената дейност.