Имане на имане

6 Dec

Именно имането на име – на име, не имение, не има̀не – имам, не имам ‘неска не само мен, а сам именик, – имал-неимал името ми в именник над мен, ама не и на мен, – нима има именно име и ден, че мине, не мине имен ден, се превръща в много голям проблем, ми не и именно и на мен, и на имама, и на Неманя, и на Мая и на много именно други с имена и мнения други от меня, но и много, или немного, други задруги, нам да ни отменя имането на имен ден като празник не унил, а множко много нам даже по-мил от рождения нему, неѝ или некому другиму ден!?

Немного ноги могат, или не могат, да ни менят, но никак не и да ни множат, не на мене тия или ония, че отивам да се немножко намия, че минало-неминало някакво или нищо и никакво време, ни се ще или не ще да имаме ѝмане, не нямане както когато ни няма, не! И мене, и нам не ни има да имаме има̀не – не, не и има̀не, не! –, ми ни има да имаме именно ѝмане.

Не май, ми именно миналия май, на мен ми мина насред ума именно някак мнимата мисъл със смисъл, с умисъл или немисъл, на менгеме никакво детенце, ни момиченце, нито момченце, никак си нямай, а не имай; не на него, до него или със него да си играй, че да не ни именно с него нам изиграй, но и тебе, и нея, и него, и Минковци някакви други в мигове други откъде немай, ами много-немного да има некак, как да си се наиграй без мене и него, или пък мимове други, да ни омотай в мисъл за нежни методи разни, как да може да може детенцето мило да се някак накрая напред наново има зима и отново е снежно някак именно успешно опрай.

– Мимолетния Минко,
летен мим в имението на името Минг