Почивай в мир, Данчо!

15 Oct

Първоначално публикувано на 29 март 2010 година; умишлено липсват каквито и да е промени.

В последните дни бях в Русе като участник в националния кръг на ученическата олимпиада по лингвистика. Въпреки многобройните ми явявания по всевъзможни състезания и олимпиади в най-различни области, това бе първото и последното ми в тази, защото бях решил с години да не се замисля, че всъщност с това се занимавам под една или друга форма през повечето си свободно време…

Планът ми беше, когато се върна, да разкажа подробно какви са впечатленията ми. Единствено ще споделя, че беше наистина приятно изживяване, но някак вътрешно усещах, че нещо не е наред. Ни най-малка представа си нямах какво щеше да се окаже.

Замина си един човек, за когото не съм предполагал, че ще ми липсва толкова много. От съвсем малки участвахме на различни състезания по програмиране из цяла България. В събота все още го споменавахме с други негови съученици в нормален разговор, чудейки се какво ли би направил в бъдеще. Явно не му е било писано да прави каквото и да било…

Не бих могъл да кажа, че сме правили много неща заедно извън школите и подготовките за състезания, но винаги съм го усещал като нещо повече от просто познат. Вътрешно го чувствах като приятел, но за жалост това го осъзнах едва когато разбрах за нелепата му смърт след задушаване. Вчера вечерта едвам мигнах от нежелание да приема мисълта за липсата му. Момчето дори не беше навършило пълнолетие!

Данчо бе изключително добър и всеотдаен. Постоянно се стремеше да стане по-добър програмист, макар и да беше от най-способните сред нас. Интересуваше се от автомобили и озвучителни системи. Но най-забележителното в него бе постоянната му отзивчивост.

Ще ми липсваш, приятелю, но обещавам, че няма да те забравя. Не ми се ще да го казвам, но сбогом! Искрено се надявам, че там, където и да си, е наистина хубаво място. Почивай в мир!